България е държава- членка на Европейския съюз и част от Женевската конвенция от 1951г. и имайки предвид това, тя предоставя международна закрила на чужденци, които търсят своето място в нейната територия. Процедурата за предоставяне на закрила разграничава два вида- бежански статут и хуманитарна закрила, които се различават по своите основания, степен на правна защита и правата, които се предоставят на лицата, получили този статут.
Правните различия между двата процеса ще бъдат разгледани подробно в тази статия.
Видове хуманитарна закрила
Най-общо казано, закрилата на територията на Република България включва осигуряване на убежище, международна и временна закрила. Правото на убежище е регламентирано с Конституцията на Република България и Закона за убежището и чужденците. Тя определя правомощията на Президента да предостави съответното място за живеене. Нека разгледаме двата вида закрила:
- Международна закрила- включва статут на бежанец и хуманитарен статут, които се предоставят с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Търсещият този тип закрила обикновено е лице, което е принудено да избяга от родната си страна, защото се опасява от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота си поради война или природно бедствие. Независимо от страната или произхода, всяко лице от чуждестранен произход има право да получи закрила и да остане в България, докато не се получи решение по молбата за международна закрила. От момента на подаване на молба, чужденецът вече е кандидат за получаване на международна закрила.
- Временна закрила- предоставя се в случай на масово навлизане на чужденци, принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия или друг вид нарушаване на човешките права на територията на съответната държава. Тя се предоставя от Министерския съвет с решение на Съвета на Европейския съюз, който определя нейния срок.
За поискване на международна закрила е необходима молба, която се подава в Държавната агенция за бежанците (ДАБ), която взима решение по индивидуални молби за закрила, като я предоставя или отхвърля. Тя се предоставя в писмен вид, но има възможност и за устно изявление.
Писмената молба трябва да включва ясно искане за международна закрила, като тя трябва да бъде написана на родния език на лицето. При подаване се изисква входящ номер, който е от полза, ако лицето не бъде регистрирано веднага. Освен в ДАБ, молба за международна закрила може да бъде подадена и на други държавни лица, като гранична полиция или на служители в центрове за задържане не незаконни имигранти.
15 дни след подаването на молбата лицето ще получи писмени указания относно протичането на процедурата на разбираем за него език. Ето какви са правата, които лицето получава:
- Право на безплатно настаняване;
- Право на адвокат и правна помощ;
- Право на медицинска помощ;
- Право на възможност за работа в страната;
- Право за записване на децата на лицето в детски градини и училища в България.
Срокът на валидност трае 3 години, като разбира се, той подлежи на подновяване.
Бежански статут
За бежанец се счита лице, което е преследвано по основание на своята раса,, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, която се намира извън държавата, като не иска или не може да се възползва от нейната закрила.
Ако лицето не отговаря на правните норми, той не заслужава да получи бежански статут. Това е в случаи, в които се предполага, че е извършило деяние, което се определя като военно престъпление или като деяние, което е в сблъсък с мира на човечеството. Лице, което се представя с чужда самоличност и използва неистински, подправени документи, също не подлежи на право за изкарване на бежански статут.
Продължителността на бежанския статут е безсрочна, като изключение са случаите, в които основанията отпадат или при злоупотреба. За повече информация, потърсете https://www.advokatshulev.com/.